Законът за незасимите оценители и необходимостта от промяна

Г-жа Ценка Божилова е председател на УС на Камарата на професионалните оценители в България от май 2019 г. Член е на Кралския институт на сертифицираните оценители (RICS) и признат европейски оценител на недвижими имоти (REV). С нея разговаряме за професията на оценителя, за проблемите пред експертите и за предстоящия международен семинар за отговорнотта на оценителите.

Г-жо Божилова, моля Ви да кажете няколко думи за предстоящия семинар със специално участие на международни лектори на тема: Отговорност на оценителите и управление на риска в оценяването.
Семинарът се организира от Камарата на професионалните оценители в България на 30 септември, като целта му е да наблегне върху един много важен въпрос, който често се пренебрегва от практикуващите оценители: какъв е рискът в оценителската професия, мога ли да го управлявам и ако да – какво трябва да знам. Основен лектор ще бъде проф. Антъни Лаверс, с богата юридическа практика в сферата от Великобритания, но не са за подценяване и останалите участници, след които г-н Джордж Бадеску – основател и първи председател на Камарата на оценителите в Румъния (в продължение на 10 години), а понастоящем – член на Международния комитет по оценителски стандарти; г-жа Дана Абабей – председател на Камарата на оценителите в Румъния в периода 2017 – 2019 година и активен участник в семинари и срещи на оценителска тема в Европа и в рамките на Международния комитет по оценителски стандарти. От българска страна своеобразен домакин и модератор ще бъде г-жа Диана Николаева – съдружник в E&Y България и първи председател на Камарата на професионалните оценители, която в момента е член на Международния комитет по оценителски стандарти в секцията за бизнес оценяване. Имаме удоволствието да получим подкрепата и на застрахователния брокер НЕТ ИНС.

Вашето браншово сдружение е организатор на събитието. Представете Камарата, нейната цел и членовете й. Колко са професионалните оценители в България?
Камарата на професионалните оценители (КПО) е организация с нестопанска цел, работеща в обществена полза и основана на принципите: експертиза, опит, честност и почтеност. Понастоящем в КПО членуват 15 юридически и 46 физически лица.
Нашите членове представляват  най-големите оценителски и консултантски компании в България, в които има изградени дългогодишни традиции и високо ниво на професионализъм. Наши членове са и доказани професионалисти - физически лица.
По този начин в професионалния кръг на КПО са въвлечени повече от 300 оценители, предоставящи над 75% от оценителските услуги в страната.

Една от дискусионните теми е тази за застраховката "Професионална отговорност”. Каква е законовата рамка в момента - задължителна или доброволна е, групова или индивидуална, какво покрива. Как е уредена застраховката в страните от ЕС?
Съгласно действащия Закон за независимите оценители, застраховката Професионална отговорност е задължителна. Текстовете са следните:
Чл. 18. Независимият оценител е длъжен да:
…….
7. се застрахова за рисковете от своята професионална дейност;
…….
Чл. 19. (1) Независимият оценител носи имуществена отговорност за вреди, които е причинил на възложителя, ако те са пряка и непосредствена последица от негови виновни действия.
(2) Отговорността по ал. 1 се осъществява съгласно Закона за задълженията и договорите по общия исков ред.
Всяка държава си има свои правила за извършване на дейността на независимите оценители, но освен на местно, съществуват и правила и изисквания за застраховка и на международно ниво. Например, Кралският институт на професионалистите в областта на недвижимите имоти – RICS /Royal Institution of Chartered Surveyors/, която е най-голямата професионална организация в света в тази област с над 150 години история, публикува изисквания и най-общи указания към своите членове относно това какво следва да покрива застраховката за професионална отговорност и на каква база може да се сключва. Никой сериозен професионалист-оценител не си представя, че ще упражнява толкова отговорна професия днес без застраховка. Въпросът е тази застраховка да служи като истинска гаранция, че при настъпване на покрито по полицата събитие, застрахователят ще го подкрепи финансово.

Колко застрахователни събития по тази полица са регистрирани на годишна база? Имате ли информация какви обезщетения средно се изплащат?
Доколкото ми е известно, няма събития, по които да е потърсено и платено обезщетение от застраховател. Това обаче не ни освобождава от необходимостта да познаваме рисковете и начина за управлението. Важно е и да бъдат изработени условия за застраховката на професионалната отговорност на оценителите, която да покрива конкретни рискове и да отразява реалните потребности на професията, а не да се прави формално само защото някой я изисква да се посочи в годишния отчет на оценителя. Съгласно закона за независимите оценители, оценителска дейност се извършва както от оценители – физически лица, така и от дружества на независими оценители. По тази причина застраховката трябва да бъда разработена така, че да покрива рисковете както на физическите, така и на юридическите лица, осъществяващи дейност на независим оценител. Много са важни и условията, които оценителите трябва да са спазили, за да разчитат на подкрепа от застрахователя си при предявена претенция във връзка с професионалната им дейност.

Колко важна е фигурата на професионалния оценител и защо? Кои са стопанските области, където присъствието на професионалния оценител е най-важно? Кои са икономическите сектори, където Вашата дейност е добре развита?
Където има стопанска дейност – независимо от вида й, там трябва да има оценяване. Пазарното стопанство не може да съществува без независимите оценители, които да осигуряват оценки за широк кръг от ситуации: кредитиране, данъчно облагане, заверка на годишни счетоводни отчети, покупко-продажба на активи, части от бизнес (дялове, акции) и цели предприятия; определяне на материален интерес при апортни вноски и много други. Застрахователният бизнес също използва експертни оценки както при определяне на застрахователни стойности, така и при оценка на щети. В тази връзка е особено важно оценителите да са добре професионално подготвени, за да отговарят на изискванията на непрекъснато променящите се среда и пазар. Последните две години са истинско предизвикателство пред гилдията, като настъпилите промени в работата ни са разнопосочни и в някои аспекти много положителни, например мощното навлизане на дигитализацията и изкуствения интелект при анализ на големи бази от данни и изготвяне на автоматични оценки, които да подпомогнат сключването на сделките, преди да се изготви същинска оценка от оценител. Нашата професия е жива, тя се развива и обогатява, включително и с множество предложения за стандарти по отношение оценките на конкретни активи и пасиви. Тя обаче трудно се осъществява в среда на непрозрачен пазар и липса на информация за реалните цени по сключените сделки.

Припокриват ли се българските стандарти за оценки с тези в европейките страни, или има специфични стандарти за всяка страна?
Стандартите за извършване на която и да е дейност са особено важни: те ни дават сигурност по отношение на резултат и прозрачност в различни ситуации. Оценителската дейност също стъпва на стандарти, които играят важна роля и дават на потребителите на оценките гаранции относно крайния резултат и неговото интерпретиране за конкретната стопанска цел. Съществуват различни нива на стандартизация. На международно ниво се изготвят Международни стандарти за оценяване, последната версия на които излезе съвсем неотдавна и в момента Камарата на професионалните оценители подготвя превод на български език с публикуваните промени.
На европейско ниво за стандартите се грижи Европейската група на оценителските асоциации, известна със съкращението TEGoVA, издаде 9-то издание на Европейски стандарти за оценяване – ЕСО 2020, които съдържат обогатен комплекс от стандарти за оценка на недвижими имоти, включително има и специално ръководство за оценка на активи за целите на застраховането. През 2020 година TEGoVA издаде и Европейски стандарти по бизнесоценяване.
Разбира се, доста държави издават и свои собствени стандарти, често основани на международните, които отразяват и местното законодателство и практика. В България от 1.6.2018 година са в сила и Български стандарти за оценяване, приети от Общото събрание на Камарата на независимите оценители в България /КНОБ/. Малко или много, всички стандарти се припокриват, поне що се отнася до подходите и методите на оценяване. Познаването на стандартите и правилното им приложение са гаранция за добра оценителска практика.

Кои са основните проблеми за разрешаване, пред които са изправени българските професионални оценители?
Дейността на независимите оценители в България се регулира от Закона за независимите оценители, в сила от 1.1.2009 година. По мнението на доста специалисти – както оценители, така и от други професионални области, които имат допир с професията ни – този закон се нуждае от промяна. Камарата на професионалните оценители неведнъж е излизала със становище относно това какви промени са необходими, включително и с оглед отразяване на изискванията на европейското законодателство, но все още резултати в тази посока няма. Очевидно нашият закон не е от такова съществено значение за законодателите.